Есхатология на поражението

„Държавата иска пастори, които проповядват пораженческа теология. Така, във времена, в които християните са най-голямата потенциална заплаха за своеволното разширяване на държавната власт, миряните ще останат тихи.”

В Новия Завет, главата, която разглежда най-добре разделението на труда в църквата, е 1 Коринтяни 12. Главното значение намираме в стих 12: „защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.” Църквата, която е тялото Христово, следва да е дисциплинирана и цялостна така, както функционира едно тяло. Не бива да има войни, разединения и завист между нейните членове.

Двадесети век донесе със себе си пагубно приложение на тези думи. Вместо да възприеме църквата като символ на тяло, чиято глава е Христос, съвременният християнин е възприел Римо-католическия възглед, при който свещеника е главата, сърцето и ръцете, а миряните са гърба, краката и стъпалата. С други думи, свещеникът служи като безспорния „специалист по религията”, а обикновените хора,  включително и по-възрастните, са „светски” и служат като дървари или водоносци. Миряните са специалисти за нещата „от света”, а техните пастори се грижат за духовната част. Ние наричаме подобен възглед „сасердотализъм[1]”.

Това злочесто развитие е започнало в ранната история на Протестанството, като минават още няколко века докато последствията от него се проявят напълно на практика. Протестантския „сасердотализъм”, както и протестантския схоластицизъм, съществуват от доста време.

Времето на Божията власт

"Църквата и държавата са определени от Бога да Му служат и да Го прославят. Целта на държавата е да бъде Божия наместник на правосъдието, а на църквата - да бъде  наместник на благодатта, Словото и тайнствата. Въпреки това, в историята и църквата, и държавата са отстъпили от тези си задължения. Те са прославили себе си вместо Господа. Правителствата ни дават фалшиви богатства, власт на народа и страни, осеяни с красиви и скъпи църкви. Независимо от това, покорство към Бога липсва, а ненавистта към Неговото Слово е широко разпространена.

Това ни поставя в ситуация, която изглежда обезкуражителна, много хора са обезсърчени и отчаяни.

Действителността, обаче е, че Божиите най-големи чудеса и изявления в историята, са се случвали извън църквата и държавата. Бог не сподели славата Си с отстъпническия етатизъм или с хората от църквата. Той никога не им е позволявал лукса да казват, че Неговото дело е зависело от тях.

Голямата скръб

Голямата скръб, Дейвид Чилтън

Предговор от издателя

Гари Норт

Каза ГОСПОД на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато направя враговете Ти подножие под краката Ти.

ГОСПОД ще простре от Сион скиптъра на силата Ти: Владей сред враговете Си! (Псалм 110:1-2)

Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,

защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. (1Коринтяни:24-26)

Библията учи, че Исус ще царува над земята. Веднъж започнало, Неговото царуване няма да има прекъсване в историята до победата над смъртта. Ние знаем, че смъртта ще бъде победена в последния ден, когато Христос ще сложи край на последния бунт на Сатана и дявола ще бъде хвърлен в огненото езеро (Откр. 20:7-10).

Основният въпрос обаче е – кога ще започне Неговото царуване над земята?

Брака като преобраз в Библията

"Библията използва брака като преобраз, за да покаже връзката между Христос и Неговата невяста (църквата). Писанието ни казва, че Исус е този, който преследва своята невяста, подрежда свадбеното празненство, закриля я и я пази. Ние сме оправдани чрез Неговата кръв, дадена ни е  зестра, авансово плащане чрез Святия Дух:

2 Кор. 1:21-22„А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос и който ни е помазал, е Бог,  който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.”

По същия начин зестрата е като предварително плащане, показващо сериозността на съпруга в обещанието му да остане верен докато някои от тях не умре. Защо в Божиите очи жената има нужда от такова обещание? Защото тя е инструмента, който Бог е определил да носи децата на този свят, да се грижи за тях и да ги отглежда. Бременността и раждането са уязвими моменти за една жена. Предбрачното демонстриране на ангажираност от страна на съпруга има голяма роля в запазването на брака, тъй като така той показва готовност да направи значима инвестиция в своето ново семейство."

Да тичаш като на състезание

„Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.

А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.

Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;

а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.” (1 Кор. 9:24-27)

Теоцентричния въпрос тук е наградата: санкции - точка четвърта от библейския завет. [1]

А. За наградата

Никой не участва в състезание, за да го загуби, освен ако не са му платили, за да загуби. Един комарджия би платил на любимия си атлет, за да загуби състезание. ... Но никой по собствена воля не би изстрадал години тренировки, необходими за спечелването на състезание, за да се остави да загуби. Човек ще тича с всички сили.

Павел казва, че човек търси възнаграждение: награда. Тя може да е просто евтино парче метал или лента. Наградата символизира победата. Тя е публично свидетелство за позицията на притежателя ѝ като най-добрия в определено място и време.

За победата се плаща. Един атлет не участва в състезание просто заради удоволствието от бягането. Той може да си тича и сам, без публика, която да го гледа. Така не би рискувал агонията на загубата[2] за сметка на славата. Но няма да получи и овации.

Идеята, че библейската етика не се основава на общественото признание е несмислена. В сърцето на християнския живот стои желанието за награда. Тази награда не е единствено земна. Крайното плащане е след гроба при крайния съд. Съществува еквивалентна награда от ценни метали и бижута, от дърва, сено и слама (1 Кор. 3:12-15). [3] Съдът ще е публичен: ” на всекиго делото ще стане явно какво е; защото Денят ще го изяви...” (3:13а).  Няма да бъде разкрито насаме с Бога. Целта е нетленен венец (ст. 25). Нетленното богатство е постижимо само след смъртта, когато пазителите на завета получат своите нетленни тела. „Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.” (1Кор.15:53).

Павел казва на своите слушатели, че християнското служение не е ходене; то е тичане. Няма време и сили за губене. Това е свързано с  казаното от него към църквата в Рим: сега е време за максимални жертви, т.е. жертване на целия ни живот (Рим. 12:1-2).[4]

Бог застрахователен агент ли е?

"Грешка, която хората правят е да се отнасят към Бога като със застрахователен агент. Мога да вземам и избирам от агента си каквото искам. Но не мога да постъпвам така с Бога. Не мога да си купя застраховка живот или застраховка против пожар от Него. Той няма да ми я продаде. Всеки, който си въобразява, че може да си избира от това, което Бог предлага, не вярва в Него. Такъв вярва в Бога само при определени застрахователни проблеми и въпроси. Объркал е застраховането с благоволение и милост с беззаконие.
Използвам застрахователния си агент, само когато имам нужда от него. Във всички други случаи нямам работа с него. Не можем да правим така с Бога. Не мога да Го купя или да си купя Неговата закрила. Той е купил мен с цената на Единородния Си Син и аз съм изцяло Негов. Не мога да го използвам, когато ми е удобно, Той изисква от мен да привиквам към Неговото Слово.Той няма нужда да ме чува, но поради милостта Си го прави. Аз трабва да Го чувам и да Му се подчинявам, защото аз съм Неговият агент, а не Той моят.
Да се отнасяме с Бога като със застрахователен агент означава да Го презираме и да Го отричаме. Към нашия Господ трябва да се подхожда и да бъде разпознат единствено като Бог."
Дж. Р. Ръшдуни

Живот, без риск:

Религия на силата [1]

„Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу,

 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за теб, да те пазят;

 и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“

 А Иисус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа, своя Бог.“ (Лука 4:9-12).

Теоцентричния принцип на този закон е светостта на Бога: точка три от библейския завет.[2] Не може да си играем с Бога за да постигаме човешки цели. Това е посланието от книгата Йов[3] - човек не може да държи сметка на Бога.

А. Да изкушаваш Бог

В Евангелието на Матей това е второто изкушение.  Аз смятам, че е правилна хронологичната последователност от Евангелието на Матей.[4]

Предложението тук (в Лука, б.пр.) е за живот без риск. Това е от дълго време желана цел за хората. Не може да бъде постигната в този живот, но намаляването на риска е общоприета практика. Модерната научна статистика първоначално е била развита от хора, които търсят да намалят своите рискове.[5] Но намаляването на риска не идва безплатно. Въпросът е: на колко висока цена?

Свещенически бунт и свещеническо възстановяване

” И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.” (Битие 3:6)

Като законни представители на човечеството, а също и на творението под тяхна власт, Адам и Ева ядоха от забраненото дърво. Това беше бунтовно действие. То включваше три вида заветни взаимоотношения: лични, семейни и църковни. Личен завет, тъй като Бог обеща на Адам, че в деня, в който яде от дървото, ще умре (Бит. 2:17). Семеен, тъй като първородния грях ще се предаде биологично от първата двойка на цялото човечество. И накрая – църковен. Бунтът беше под формата на заветно ядене – това доведе до четвърти завет: граждански. От сега нататък мандатът за ограничаване на греха е институционален (Рим. 13:1-7).

Като свещеническо действие бунтът изискваше висока цена. И тази цена беше Адам. Ева беше подчинена на Адам и в семейството, и в църквата.  Като подчинен свещеник в семейство на свещеници, Ева изкуши Адам. Той последва предложението ѝ, точно както тя направи с предложението на змията.

Служението на свещеника се състои в това да прославя суверения Бог на Библията по специфичен начин: чрез заветно ядене. В градината Адам яде след Ева. Той наблюдаваше какво ще се случи с нея. Когато не последва нищо лошо, и той яде. Това обърна реда на йерархията на първоначалното свещенодействие. Не той подаде плода на нея. Тя подаде на него. Той отказа да упражни дадената му от Бога власт над нея. Тя упражни своята власт над него. Като заветен представител на змията, която беше заветен представител на Сатана, тя упражни свещеническа власт. Това беше свещенодействие.

Тя беше по-малко отговорна пред Бога от Адам. Павел пише: „И Адам не беше измамен, а жената беше измамена и падна в престъпление.”  (1 Тим. 2:14) Исус ни учи, че който има повече знание, има и по-голяма отговорност.

За индивидуалния завет

Заветът за господство е основния завет за всеки човек. Той определя човешкия род индивидуално и колективно. Установява взаимоотношенията на Бога както с отделния индивид, така и с колективни групи. Той дефинира човека в историята и във вечността. Нарушителите на завета са неспособни във вечността да изпълнят какъвто и да е аспект на завета за господство, въпреки това завета е определящ и за тях и служи като стандарт, по който Бог налага негативни санкции. Пазителите на завета във вечността могат да изпълнят завета за господство без да бъдат ограничавани от греха или от неговите следствия. Този завет е определящ за тях, той ръководи техните решения през вечността.

Вторият завет, който трябва да разгледаме, е индивидуалния. Защо не е семейния? Или църковния? Защо не е държавния? Основната теологична причина, поради която индивидуалния завет е на първо място след завета за господство е, защото човека е направен по Божия образ. Семейството не е. Нито църквата, нито държавата. Тъй като човека е направен по Божия образ, отговорността върви повече с индивида отколкото със семейството, църквата или държавата. Отговорността е винаги първо индивидуална. Един човек може да е част от група при вземането на решение, но крайната отговорност на индивида не може да бъде прехвърляна на колектива. Всеки човек ще бъде съден от Бога в историята и във вечността според собствените му мисли, мотиви и действия. Всеки опит да се прехвърли основната отговорност от индивида към групата, нарушава този заветен принцип. За това започвам с индивидуалния завет вместо с някой друг.

Солта на земята

„Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.” (Матей 5:13)

Теоцентричният фокус в този пасаж е Божият завет: „И всеки принос от хлебните си приноси да посоляваш със сол. Да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог. С всичките си приноси да принасяш и сол.” (Левит 2:13).

Сол и Санкции

Солта е част от заветните санкции. Тя има две страни: позитивна (вкусът) и негативна (постоянна разруха). Паралелният пасаж в Евангелието на Марк е още по- ужасяващ: „И ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

където "червеят им не умира и огънят не угасва".

Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).

Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.” (Марк 9:47-50).

Тук Исус говори за жертвоприношенията в храма (Левит 2:13). Солта потвърждава Стария Завет: „Всички възвишаеми приноси от светите неща, които израилевите синове принасят на ГОСПОДА, давам на теб, на синовете ти и на дъщерите ти с теб като вечна наредба. Това е вечен завет със сол пред ГОСПОДА за теб и за потомството ти с теб.” (Числа 18:19). Как солта потвърждава Стария Завет? Чрез присъствие в жертвите, които представляваха негативни санкции, приложени върху мъртви животни вместо мъртъв човек. Солта е давала вкус. След това Бог е изгарял жертвите. Това е преобраз на Бог, който се наслаждава на горящата проклета плът. Грубо сравнение, което съвременния човек отхвърля. Христос не го отхвърля. Той дори прибави и червея, който не умира.

Няма съмнение, че солта в Стария Завет е потвърждение на Божия Завет. Тя е свидетелство за негативни и позитивни санкции  - позитивни за пазителите на завета и негативни за нарушителите на завета.

Църквата и десятъка

Теологията относно десятъка не е маловажен въпрос. Той е основен за библейската есхатология. Важен е и за правилното разбиране на завета и по-точно на църковния завет.[1] Десятъка е изражение на юридическата власт на църквата, т.е. точка втора от библейския заветен модел – наследство –представителство.[2] Това представителство е едновременно заместително (кой или какво в историята е умрял вместо мен?) и правно (кой в историята се застъпва за мен юридически пред Бога?) .

Правилното изпълнение на представителната църковна служба делегира някои социални дейности като например благотворителността, но заветно-правната основа на свещеничеството не е социалната дейност. Тя е свързана с тайнствата (точка четвърта от библейския заветен модел: клетва и санкции). [3] Човек не е служител на евангелието само защото се нарича така или защото е благотворител. Той е служител, защото е бил ръкоположен от законна църква. Ръкоположените служители пазят тайнствата от скверни действия, от престъпване на границите. Това ще рече, че те контролират законния достъп до тайнствата. Включват някои хора и изключват други. Църквата има четири взаимно свързани аспекта -  официално ръкополагане на служители от други такива (т.е. няма самостоятелно ръкополагане или ръкополагане от миряни), йерархична власт (система от апелативни съдилища) контрол от страна на служителите върху участието в тайнствата и специалната власт на местните институционални църки да събират и разпределят десятъците на своите членове в Божието име. Отричането на един от тези аспекти на църквата значи да поставиш под въпрос всичките четири аспекта. Така е под Мойсеевия закон, така е и под Нозия Завет на Христос. Ръшдуни отрича абсолютно първите две точки, защитавайки свещеническата независимост и така категорично отрича и другите две точки. Той е верен на принципите си (или поне беше до Октомври 1991).[4] ...

 "Десятъкът и църквата", Гари Норт, 1994
превод Covenant Keeper, април 2015

---

[1] Ray R. Sutton, That lVu May Prosper: Dominion By Covenant (2nd ed.; Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1992), chaps. 10, 11.

[2] Ibid., ch. 2.

[3] Similarly, the office of civil magistrate, called "minister" by Paul in Romans 13:4, is also based on point four: sanctions, in this case, negative sanctions. He punishes evil-doers (v. 4).

[4] Виж глава 10

Напредък и награда

„Гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Иисус.”  (Фил. 3:14)

Тук става въпрос за санкции – точка четири от библейския заветен модел. [1]

А. Себеутвърждаване

Тук Павел говори за мотивацията си за постоянно себеусъвършенстване. Той има за цел наградата. Това е наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус. Вероятно това ще рече, че Исусовото служение е моделът, който Павел използва, за да постигне успех или да се провали със собствените си сили. Един теолог би казал, че стандарта е съвършената човешка същност на Христос.

Проблемът тук е съвършенството. В този пасаж Павел използва думата „съвършенство” в два смисъла. Първо, има съвършенство в смисъл на без недостатък. В този смисъл съвършенството е посочено тук: „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.” (Мат. 5:48). Бог ни призовава да бъдем съвършени. Но ние не сме. Павел отрича, че е съвършен. Той не е постигнал съвършенство.

„Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Иисус.

Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното,

гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Иисус.” (Фил. 3:12-14)

Всички опити за съвършенство ще се провалят в историята. Учението за първородния грях гарантира това. Яков пише: „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.” (Яков 2:10). Следователно, тук Павел говори за съвършенството в друг смисъл –  като големи постижения от самодисциплинирани пазители на завета.

„И така, нека ние, колкото от нас са съвършени, да мислим така; и ако вие мислите за нещо по друг начин, Бог и това ще ви открие.

И така, дотам, докъдето сме достигнали, нека ходим (според това правило, като мислим същото).

Братя, бъдете всички мои подражатели и внимавайте на тези, които живеят според примера, който ние ви дадохме.” (Фил. 3:15-17).

На други две места от другите послания Павел говори за съвършенството в смисъл на зрялост.

“Обаче ние говорим мъдрост между съвършените, но не мъдростта на този свят, нито на владетелите на този свят, които преминават;” (1 Кор. 2:6)

„Поздравява ви Епафрас, служителят на Иисус Христос, който е от вас и който винаги се бори в молитва за вас, за да стоите съвършени и напълно уверени в цялата Божия воля.” (Кол. 4:12).

B. Освещаване

Тук срещаме приложение на доктрината за освещението.[2]  То има три аспекта. Първо – има съвършено освещение. Това е моралното съвършенство на Исус Христос. То е вменено на спазващите завета чрез Божието благоволение. В Христовото съвършенство не липсва нищо.

Второ – има прогресивно освещаване. Това е продукта от самодисциплината под Божия закон. Всеки човек, спазващ завета, използва  Божия закон като стандарт, за да взема решения в този живот. Човек постоянно подобрява способностите си да прилага Божия съвършен морален стандарт при вземането на решения. Това е изкуството на казуистиката – прилагането на основни морални принципи към специфични случаи. Прогресивното освещаване отличава човека, който се стреми през живота си да подражава на Христос. Това е, което Павел има предвид, когато говори за горното призвание от Бог в Христос Исус. Той гони целта. Той не постигна съвършенството на Христос. Не е и очаквал. Но го използва като стандарт докато бяга към него.

Трето – има крайно освещение. То идва в края на живота. Това е крайния съд за човека пред Бога. Той определя степента, до която човек се е доближил до стандартното съвършенство на Исус Христос. Това означава, че има различни степени на изпълнение. Има победители и загубили в процеса на освещение. Някои хора произвеждат само дърва, сено и слама. Други произвеждат злато. Дървото, сеното и сламата няма да оцелеят в огнения тест на крайния съд. Въпреки това, спазващия завета ще влезе в рая.

„Според дадената ми Божия благодат, като мъдър майстор-строител аз положих основа, а друг гради на нея. Но всеки нека да внимава как гради на нея.

 Защото никой не може да положи друга основа освен тази, която е положена, която е Иисус Христос.

И ако някой гради на тази основа злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

на всекиго делото ще стане явно какво е; защото Денят ще го изяви, понеже в огън се открива; и огънят ще изпита какво е делото на всекиго.

Този, на когото делото, което е градил, устои, ще получи награда.

А този, на когото делото изгори, ще претърпи загуба; но самият той ще се спаси, само че като през огън.” (1 Кор. 3:10-15). [3]

Когато Павел говори за гонене на горното призвание от Бог в Исус Христос, той има предвид самодисциплина под Божия закон. Прогресивното освещение е изработването на спасението. Спасението е дадено от Бог. То не е спечелено от получателите на Божието благоволение. Спечелено е от Исус Христос в Неговото земно служение. Неговото съвършенство е вменено юридически на спазващите завета. Това е изцяло дело на Божията благодат. Това е съвършено освещаване. Следователно от една страна човек вече е постигнал съвършенство. От друга страна не го е постигнал. Има и прогресивно освещаване.

Този пасаж е единия от двата най-важни, в които Павел говори за процеса на личното освещаване. В един друг пасаж, вероятно по-известен, той говори за тичане в доброто състезание.

„Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.

25. А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.

26. Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;” (1 Коринтяни 9:24-26).

Доктрината за прогресивното освещение се отнася за спазващия завета човек. Павел не споменава, но Второзаконие 28:1-14 ни учи, че това се отнася и за обществото. Моисей и пророците настояват твърдо, че същия процес на прогресивно освещение се отнася за заветните институции. Съществува и прогресивно освещаване на колективни групи. Затова пророците се явяват пред хората на Израел и Юда и им напомнят, че целия народ ще срещне Божиите санкции. Израелтяните се изправят пред известните три санкции на война, глад и мор. Към това беше прибавено и пленичеството. Въпреки това пророците също казаха, че след периода на плен, народа ще се върне в земята си. Бог щеше да продължи да се отнася с тях като заветен народ, да гледа на тях в общ смисъл като на Божия народ.

Павел ни дава личния си пример за спазване на завета – процеса на прогресивното лично освещение. Това е потвърждение на възможността за личен прогрес в историята.  Не само възможност, но и морално задължение. След като е морално задължение за всеки човек, то е задължително и за заветните институции, към които пазителите на завета принадлежат. То е морално задължение на семействата, църквите и правителствата.

Етика и господство - икономически коментар върху посланията, Гари Норт, 2012
Превод: Covenant Keeper, март 2015

---

[1]  Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant, 2nd ed. (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, [1987] 1992), ch. 4. (http://bit.ly/rstymp) Gary North, Unconditional Surrender: God’s Program for Victory, 5th ed. (Powder Springs, Georgia: American Vision, 2010), ch. 4

[2] John Murray, “Sanctification,” in The Collected Writings of John Murray, 4 vols. (Edinburgh: Banner of Truth, 1980), vol. 2.

[3] Gary North, Judgment and Dominion: An Economic Commentary on First Corinthians, 2nd ed. (Dallas, Georgia: Point Five Press, [2001] 2012), ch. 3.

Да видиш живота

от Р. Дж. Ръшдуни

Еклисиаст 9:9 започва е изречението „Наслаждавай се на живота с жената, която обичаш...”. Буквалния превод на еврейския текст е „Виж живота с жената, която обичаш...” Използването на думата „виждам” в еврейския означава да преживееш и да се наслаждаваш по същия начин, както като да виждаш.

Това, което Соломон ни казва е, че можем да се наслаждаваме и преживяваме живота по-пълноценно чрез брака, а богоугодната съпруга прибавя към нашите възможности да виждаме и разбираме всичко, богоугодната съпруга допълва нашия поглед.

Ето защо Притчи 31:10 говори за благодетелната жена като най-голямото богатство.  Тук думата „благодетелна” също има разширено значение на еврейски. Тя означава сила, добродетелност, смелост и други подобни думи, близки по значение на армия. 

Добродетелната жена не е само непорочна, но тя е силна кула: да я имаш е като да имаш голяма сила до себе си. Част от нейната сила е речта ѝ: „Отваря устата си с мъдрост и кротка поука е на езика й.” (Пр. 31:26).

Обратно на това, за съпругата, която не е сила за съпруга си, може да се каже само: „Отваря устата си.”. 

Писанието ни казва, че свадливата съпруга е безполезна като течащ покрив: „Неспирен капчук в дъждовен ден и свадлива жена си приличат” (Пр. 27:15).

Това, което Адам казва на Ева е много важно: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми;” (Бит. 2:23). Това, което той има предвид е, че се е преоткрил и е осъзнал собствения си потенциал в това, че я има. Тя беше изцяло част от него и от неговото призвание, тя имаше като неговите кости и структура, които са необходими за човек, за да стои и да се движи. Тя беше плът от плътта му, изцяло част от неговия живот, следователно, да бъдеш жив означава живот с нея.

От гледна точка на Божия закон, брака е много голямо благословение. Той увеличава нашата визия и сила и способността ни да служим под Бога. Позволява ни да „видим живота”.

Част от книгата „A Word in Season: Daily Messages on the Faith for All of Life”, стр. 20f

Назад християнски войни?

Християните се чувстват безпомощни пред сложността на живота и множеството интелектуални войски на модерния секуларизъм. Мой приятел, който е образован в областта на естествената наука, и който веднъж беше нает като аналитик на „военни игри” в един научен институт, коментира преди двадесет години: „Иронично. Християните гледат на науката като на ревящ лъв, а всъщност тя е трепереща в ъгъла мишка.”

Точно като десетимата съгледвачи, изпратени от Моисей да докладват за военния капацитет  на различните ханаански племена (Числа 13), нашите доклади са пълни с тревожност. Раав казва на съгледвачите от следващото поколение „И като чухме това, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече смелост заради вас; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.” (Ис.Нав. 2:11).

Бог и на земята долу: това е военния повик на верния християнин във всяко поколение. Не Бог на небето горе, който е безсилен на земята, а Бог на небето и земята.  Крайно време е погрешното тълкуване на Христовите думи, че Неговото царство не е от този свят, да бъде погребано. Той твърдеше пред Пилат, че източника на Неговата власт и господство не е земен, а е небесен. Думите Му са ясни: „ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук.” (Йоан 18:36). Не е от тук: Той говореше за източника на Своята власт, а не за мястото на Царството си. Неговото царство не е от  този свят, но е в този свят и над него. Колко много отстъпнически проповеди са били проповядвани за Христовото царство  единствено и само като духовно и вътрешно за човека и, че това е правилното обяснение на този известен библейски текст? Побиват ме тръпки като си помисля за броя: като пясъка на морския бряг.  

Backward, Christian soldiers? от Гари Норт, гл. 1, стр. 4
Превод: Covenant keeper, 2015 

Камъни превърнати на хляб: Заключение

Тук Исус отхвърля валидността на силата в нейната свръхестствена форма: магията. Позовавайки се на Божието слово, Той също отхвърля и силата в нейната естествена форма: автономността. Човек живее чрез хляб, но и с всяко слово, което Бог изрича. Божието слово е върховната форма на благосъстояние. То е нематериално. То е по - важно от материалното, дори и от хляба за един гладен човек. Когато хората забравят това, те страдат от последствията в историята и във вечността.

Този пасаж не отхвърля хляба като ирелевантен. Тъкмо обратното –  той е източник на живот. Исус говори за Себе си като хляба на живота (Йоан 6:35,48). Но Божието слово е по-важно от хляба като източник на живот. Не хляба поддържаше Исус в Пустинята, а Божието слово. Той доказа това, като  използва словото срещу Сатана. Този пасаж поставя хляба в подчинена позиция на словото. Следователно материалното богатство е подчинено на нематериалното богатство, което произлиза от Божието открито слово.

Исус използва Божието слово, за да победи Сатана, който предлагаше хляб без рецепта (планиране), без зърно и без труд: нещо за нищо. Исус отказа да използва религия на магията. Той провъзгласи религия на вярата и етиката, на словото и делата. Да живееш библейски означава да се покоряваш на Бога. Това е основата на истинското богатство в най-широкия си смисъл.

Основният въпрос тук е заместването на заветната вярност със сила. Подчинението е първо, а положителните санкции в историята са второстепенни. Законният начин да печелим това, от което се нуждаем и искаме е упованието ни в Божието слово. В икономическата теория това ще рече да се отхвърлят всякакви обяснения за националното богатство, които се основават на автономна продуктивност, на игнориращи Бога схеми или философии. Този възглед отхвърля хуманистичния идеал за държавата като лечител, както и либералния идеал за морално неутрален нощен пазач.

"Богатство и господство" - икономически коментар върху Евангелието от Лука, Гари Норт, 2012 г.
Превод: Covenant Keeper, 2015 г.

Камъни превърнати на хляб (част 4)

D. Живот според Словото Божие

Дяволът поиска от Исус за замени силата с господство. Предложи му просто да изрече една дума. Но Исус отговори, че е важно Божието слово, а не човешкото. Като творение, зависимо от творението, човека живее с хляб, но и не само с това. Той живее и със Словото Божие. Това отхвърля като единствени принципи за социален ред двете еднакви доктрини за общата благодат и естествения закон. Човек живее с всяко слово, което идва от Божията уста.

Съвременния човек иска да намери закони, които да действат автономно от Божието слово. Съвременната икономика е самоосъзнат опит да се аргументират социалните причини и следствия, без каквото и да е отнасяне до морал или свръхестественост. Подобни опити са илюзия. Винаги има морални подбуди. За да оправдаят обществената политика посредством икономическата наука, икономистите претендират, че политическите представители могат  да направят научно валидни междуличностните сравнения на нечия друга субективна полезност, като че ли има някаква обща стойностна скала отвъд независимия, автономен човек. Само че такава скала не съществува. [1] 
Подобно, в политическата теория има някои, които все още се позовават на стоическия принцип за естествения закон и естествения морал.  От държавата не се очаква да се позовава на Божието слово като основа на законодателството и юридическото вземане на решения. Теоретика на естествения закон настоява, че човек може да живее отделно от всяко слово, което произлиза от специалното Божие откровение. И не само, че може, но и трябва да го прави. Всяко позоваване на Библията като стандарт над общия човешки разум е нелигитимно. [2]

Да се позоваваш на хипотетичен общ морален процес на аргументация, да не говорим за уговорени логични заключения на нарушаващия завета човек, е сравнимо с това да заповядаш на камъни да се превърнат в хляб. Съвременния човек вярва в превръщането на камъни в хляб на основата на свят, който не е под открития закон на Бога на Библията. Той иска всекидневния си хляб само при тези условия. Но Исус казва, че човек не живее само с хляб. Това означава, че човек не може да живее по своето слово.  Всяко позоваване към човека и неговата мъдрост като източник на хляб е нелигитимен. Подобен апел ще произведе глад в историята и терор във вечността.

"Богатство и господство" - икономически коментар върху Евангелието на Лука, Гари Норт, 2012г.
Превод: Covenant Keeper, 2015 г.

---

[1]  Gary North, Sovereignty and Dominion: An Economic Commentary on Genesis (Dallas, Georgia: Point Five Press, [1982] 2012), ch. 5; cf. North, Authority and Dominion, Appendix H.

[2] Норман Гейслър, премилениален фундаменталист, последовател на Тома Аквински, пише: „Необходимостта за връщане към християнските корени е сериозно погрешна ако това означава, че правителството трябва да е благосклонно към християнското учение.... Първо, създаването на подобно гражданско правителство, основано на Библията, би било нарушение на Първата Поправка. Дори  даването на мандат на Десетте Божи заповеди би облагодетелствало някои определен религии... Нещо повече, възстановяването на Старозаветната законова система противоречи на Новия Завет.

Павел ясно казва, че християните не са под закон, а под благодат (Рим.6:14)... Библията дава много информация, но не и за обществения закон.” Норман Гейслът, „Трябва ли да се узакони моралът?” Fundamentalist Journal (Юли/Авг. 1988), стр. 17. Той продължава: „Какви закони трябва да се използват, за да се постигне това: Християнски закони или хуманистични закони? Нито едно от двете. Вместо това те трябва да са си просто закони. Не трябва да бъдат нито християнски нито анти-християнски. Трябва да са просто справедливи.” Ibid., стр. 64. За да видите моя отговор, потърсете Норт, Наследство и Гоподство, гл. 65, H,2

Камъни превърнати на хляб (част 3)

C. Нещо за нищо

Дяволът предложи на Исус едно познато изкушение: нещо за нищо. Исус можеше лесно да превърне нещо обикновено и без икономическа стойност в нещо ценно. Камъкът е обичайно срещан обект в пустинята.  Не изисква цена. Налични са повече камъни на нулева цена, отколкото се търсят. Не е така с хляба. Той изисква цена.  Ако продавачът е само един, то за гладен човек, който няма пари, хлябът ще има висока цена. В пустинята Исус беше гладен. Той вероятно би платил за хляб, но или наоколо е нямало продавач или е нямал пари. Как би могъл да успокои глада си? За върховния господар на религията чрез сила отговорът беше ясен: превръщане на камъните в хляб. Той каза на Исус да каже само дума и ще стане. Просто да го каже. Призови сила. При подобни обстоятелства тази сила не би била божествена (от горе), а човешка (от долу).[1] Защо? Заради контекста на изкушението. То беше повторение на средата от падението на човека. Адам имаше сила да яде от забранения плод, но нямаше законовото право да го направи. Исус имаше сила, за да превърне камъните на хляб. Но както Адам, Той нямаше законово право да го направи. Защо? Той не е ли Бог? Да, но беше и човек. Той беше под власт. Тази власт беше юридическа. Той беше под Божието слово, както е и човека.

За Господната молитва

"Отче (наш, който си на небесата), да се свети Твоето Име; да дойде Твоето царство, (да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята);
давай ни всеки ден всекидневния ни хляб;

и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, (а ни избави от лукавия)." (Лука 11:2-4)
...

"Смятате ли, че Бог е дал на своите хора молитва, на която няма намерение да отговори? Смятате ли, че Бог е дал молитва на своите хора, за която не очаква да бъде използвана? Мислите ли, че те са се молили с тази молитва две хилядолетия? Ако са използвали тази молитва, отговорил ли ѝ е Бог прогресивно във времето?
И по-конкретно, когато вие се молите с тази молитва, очаквате ли Бог да ѝ отговори прогресивно? Вярвате ли, че ако нашите деца продължат да се молят с тази молитва, ще видят повече доказателства, че Бог ѝ отговаря? Ако не, защо?
С други думи, вярвате ли, че ако християните се молят постоянно с тази молитва с вяра, то нещата във времето ще станат по-малко греховни? ... Ако отговорът ви е „не,  във времето нещата ще стават по-греховни”, тогава защо според вас Христос ни казва да се молим с Господнята молитва? Защо смятате, че нещата ще стават прогресивно по-лоши вместо по-добри? Защо смятате, че Бог ще отговори на тази молитва по следния начин - „Да не бъде волята Ти на земята, както е на небето”. И на края основния въпрос – вярна ли е есхатологията ви на Господнята молитва?"

Текстът е част от книгата "Заветната структура на Библейската  икономика" от Гари Норт, 2015 г.