петък, 27 февруари 2015 г.

Да видиш живота

от Р. Дж. Ръшдуни

Еклисиаст 9:9 започва е изречението „Наслаждавай се на живота с жената, която обичаш...”. Буквалния превод на еврейския текст е „Виж живота с жената, която обичаш...” Използването на думата „виждам” в еврейския означава да преживееш и да се наслаждаваш по същия начин, както като да виждаш.
Това, което Соломон ни казва е, че можем да се наслаждаваме и преживяваме живота по-пълноценно чрез брака, а богоугодната съпруга прибавя към нашите възможности да виждаме и разбираме всичко, богоугодната съпруга допълва нашия поглед.
Ето защо Притчи 31:10 говори за благодетелната жена като най-голямото богатство.  Тук думата „благодетелна” също има разширено значение на еврейски. Тя означава сила, добродетелност, смелост и други подобни думи, близки по значение на армия. 
Добродетелната жена не е само непорочна, но тя е силна кула: да я имаш е като да имаш голяма сила до себе си. Част от нейната сила е речта ѝ: „Отваря устата си с мъдрост и кротка поука е на езика й.” (Пр. 31:26).
Обратно на това, за съпругата, която не е сила за съпруга си, може да се каже само: „Отваря устата си.”. 
Писанието ни казва, че свадливата съпруга е безполезна като течащ покрив: „Неспирен капчук в дъждовен ден и свадлива жена си приличат” (Пр. 27:15).
Това, което Адам казва на Ева е много важно: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми;” (Бит. 2:23). Това, което той има предвид е, че се е преоткрил и е осъзнал собствения си потенциал в това, че я има. Тя беше изцяло част от него и от неговото призвание, тя имаше като неговите кости и структура, които са необходими за човек, за да стои и да се движи. Тя беше плът от плътта му, изцяло част от неговия живот, следователно, да бъдеш жив означава живот с нея.
От гледна точка на Божия закон, брака е много голямо благословение. Той увеличава нашата визия и сила и способността ни да служим под Бога. Позволява ни да „видим живота”.

Част от книгата „A Word in Season: Daily Messages on the Faith for All of Life”, стр. 20f


вторник, 24 февруари 2015 г.

Назад християнски войни?

Християните се чувстват безпомощни пред сложността на живота и множеството интелектуални войски на модерния секуларизъм. Мой приятел, който е образован в областта на естествената наука, и който веднъж беше нает като аналитик на „военни игри” в един научен институт, коментира преди двадесет години: „Иронично. Християните гледат на науката като на ревящ лъв, а всъщност тя е трепереща в ъгъла мишка.”
Точно като десетимата съгледвачи, изпратени от Моисей да докладват за военния капацитет  на различните ханаански племена (Числа 13), нашите доклади са пълни с тревожност. Раав казва на съгледвачите от следващото поколение „И като чухме това, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече смелост заради вас; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.” (Ис.Нав. 2:11).
Бог и на земята долу: това е военния повик на верния християнин във всяко поколение. Не Бог на небето горе, който е безсилен на земята, а Бог на небето и земята.  Крайно време е погрешното тълкуване на Христовите думи, че Неговото царство не е от този свят, да бъде погребано. Той твърдеше пред Пилат, че източника на Неговата власт и господство не е земен, а е небесен. Думите Му са ясни: „ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук.” (Йоан 18:36). Не е от тук: Той говореше за източника на Своята власт, а не за мястото на Царството си. Неговото царство не е от  този свят, но е в този свят и над него. Колко много отстъпнически проповеди са били проповядвани за Христовото царство  единствено и само като духовно и вътрешно за човека и, че това е правилното обяснение на този известен библейски текст? Побиват ме тръпки като си помисля за броя: като пясъка на морския бряг.  

Backward, Christian soldiers? от Гари Норт, гл. 1, стр. 4
Превод: Covenant keeper, 2015 

вторник, 17 февруари 2015 г.

Камъни превърнати на хляб: Заключение

Тук Исус отхвърля валидността на силата в нейната свръхестствена форма: магията. Позовавайки се на Божието слово, Той също отхвърля и силата в нейната естествена форма: автономността. Човек живее чрез хляб, но и с всяко слово, което Бог изрича. Божието слово е върховната форма на благосъстояние. То е нематериално. То е по - важно от материалното, дори и от хляба за един гладен човек. Когато хората забравят това, те страдат от последствията в историята и във вечността.
Този пасаж не отхвърля хляба като ирелевантен. Тъкмо обратното –  той е източник на живот. Исус говори за Себе си като хляба на живота (Йоан 6:35,48). Но Божието слово е по-важно от хляба като източник на живот. Не хляба поддържаше Исус в Пустинята, а Божието слово. Той доказа това, като  използва словото срещу Сатана. Този пасаж поставя хляба в подчинена позиция на словото. Следователно материалното богатство е подчинено на нематериалното богатство, което произлиза от Божието открито слово.
Исус използва Божието слово, за да победи Сатана, който предлагаше хляб без рецепта (планиране), без зърно и без труд: нещо за нищо. Исус отказа да използва религия на магията. Той провъзгласи религия на вярата и етиката, на словото и делата. Да живееш библейски означава да се покоряваш на Бога. Това е основата на истинското богатство в най-широкия си смисъл.

Основният въпрос тук е заместването на заветната вярност със сила. Подчинението е първо, а положителните санкции в историята са второстепенни. Законният начин да печелим това, от което се нуждаем и искаме е упованието ни в Божието слово. В икономическата теория това ще рече да се отхвърлят всякакви обяснения за националното богатство, които се основават на автономна продуктивност, на игнориращи Бога схеми или философии. Този възглед отхвърля хуманистичния идеал за държавата като лечител, както и либералния идеал за морално неутрален нощен пазач.

"Богатство и господство" - икономически коментар върху Евангелието от Лука, Гари Норт, 2012 г.
Превод: Covenant Keeper, 2015 г.

понеделник, 16 февруари 2015 г.

Камъни превърнати на хляб (част 4)

D. Живот според Словото Божие

Дяволът поиска от Исус за замени силата с господство. Предложи му просто да изрече една дума. Но Исус отговори, че е важно Божието слово, а не човешкото. Като творение, зависимо от творението, човека живее с хляб, но и не само с това. Той живее и със Словото Божие. Това отхвърля като единствени принципи за социален ред двете еднакви доктрини за общата благодат и естествения закон. Човек живее с всяко слово, което идва от Божията уста.
Съвременния човек иска да намери закони, които да действат автономно от Божието слово. Съвременната икономика е самоосъзнат опит да се аргументират социалните причини и следствия, без каквото и да е отнасяне до морал или свръхестественост. Подобни опити са илюзия. Винаги има морални подбуди. За да оправдаят обществената политика посредством икономическата наука, икономистите претендират, че политическите представители могат  да направят научно валидни междуличностните сравнения на нечия друга субективна полезност, като че ли има някаква обща стойностна скала отвъд независимия, автономен човек. Само че такава скала не съществува. [1] 
Подобно, в политическата теория има някои, които все още се позовават на стоическия принцип за естествения закон и естествения морал.  От държавата не се очаква да се позовава на Божието слово като основа на законодателството и юридическото вземане на решения. Теоретика на естествения закон настоява, че човек може да живее отделно от всяко слово, което произлиза от специалното Божие откровение. И не само, че може, но и трябва да го прави. Всяко позоваване на Библията като стандарт над общия човешки разум е нелигитимно. [2]
Да се позоваваш на хипотетичен общ морален процес на аргументация, да не говорим за уговорени логични заключения на нарушаващия завета човек, е сравнимо с това да заповядаш на камъни да се превърнат в хляб. Съвременния човек вярва в превръщането на камъни в хляб на основата на свят, който не е под открития закон на Бога на Библията. Той иска всекидневния си хляб само при тези условия. Но Исус казва, че човек не живее само с хляб. Това означава, че човек не може да живее по своето слово.  Всяко позоваване към човека и неговата мъдрост като източник на хляб е нелигитимен. Подобен апел ще произведе глад в историята и терор във вечността.

"Богатство и господство" - икономически коментар върху Евангелието на Лука, Гари Норт, 2012г.
Превод: Covenant Keeper, 2015 г.


[1]  Gary North, Sovereignty and Dominion: An Economic Commentary on Genesis (Dallas, Georgia: Point Five Press, [1982] 2012), ch. 5; cf. North, Authority and Dominion, Appendix H.
[2] Норман Гейслър, премилениален фундаменталист, последовател на Тома Аквински, пише: „Необходимостта за връщане към християнските корени е сериозно погрешна ако това означава, че правителството трябва да е благосклонно към християнското учение.... Първо, създаването на подобно гражданско правителство, основано на Библията, би било нарушение на Първата Поправка. Дори  даването на мандат на Десетте Божи заповеди би облагодетелствало някои определен религии... Нещо повече, възстановяването на Старозаветната законова система противоречи на Новия Завет.
Павел ясно казва, че християните не са под закон, а под благодат (Рим.6:14)... Библията дава много информация, но не и за обществения закон.” Норман Гейслът, „Трябва ли да се узакони моралът?” Fundamentalist Journal (Юли/Авг. 1988), стр. 17. Той продължава: „Какви закони трябва да се използват, за да се постигне това: Християнски закони или хуманистични закони? Нито едно от двете. Вместо това те трябва да са си просто закони. Не трябва да бъдат нито християнски нито анти-християнски. Трябва да са просто справедливи.” Ibid., стр. 64. За да видите моя отговор, потърсете Норт, Наследство и Гоподство, гл. 65, H,2