„Гоня целта за наградата на горното призвание от
Бога в Христос Иисус.” (Фил. 3:14)
Тук става въпрос за санкции – точка четири от
библейския заветен модел. [1]
А. Себеутвърждаване
Тук Павел говори за мотивацията си за постоянно себеусъвършенстване.
Той има за цел наградата. Това е наградата на горното призвание от Бога в
Христос Исус. Вероятно това ще рече, че Исусовото служение е моделът, който
Павел използва, за да постигне успех или да се провали със собствените си сили. Един теолог би казал, че стандарта е съвършената човешка
същност на Христос.
Проблемът тук е съвършенството. В този пасаж Павел
използва думата „съвършенство” в два смисъла. Първо, има съвършенство в смисъл
на без недостатък. В този смисъл
съвършенството е посочено тук: „И така, бъдете съвършени и вие, както е
съвършен вашият небесен Отец.” (Мат. 5:48). Бог ни призовава да бъдем съвършени.
Но ние не сме. Павел отрича, че е съвършен. Той не е постигнал съвършенство.
„Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз
да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Иисус.
Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя
– като забравям задното и се простирам към предното,
гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Иисус.”
(Фил. 3:12-14)
Всички
опити за съвършенство ще се провалят в историята. Учението за първородния грях
гарантира това. Яков пише: „Защото, който опази целия закон,
а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.” (Яков 2:10).
Следователно, тук Павел говори за съвършенството в друг смисъл – като големи постижения от самодисциплинирани
пазители на завета.
„И така, нека ние, колкото от нас са съвършени, да мислим така; и ако вие
мислите за нещо по друг начин, Бог и това ще ви открие.
И така, дотам, докъдето сме достигнали, нека ходим
(според това правило, като мислим същото).
Братя, бъдете всички мои подражатели и внимавайте на тези, които живеят
според примера, който ние ви дадохме.” (Фил. 3:15-17).
На други
две места от другите послания Павел говори за съвършенството в смисъл на зрялост.
“Обаче ние говорим мъдрост между
съвършените, но не мъдростта на този свят, нито на владетелите на този свят,
които преминават;” (1 Кор. 2:6)
„Поздравява ви Епафрас,
служителят на Иисус Христос, който е от вас и който винаги се бори в молитва за
вас, за да стоите съвършени и напълно уверени в цялата Божия воля.” (Кол.
4:12).
B. Освещаване
Тук срещаме приложение на доктрината за освещението.[2] То има три аспекта. Първо – има съвършено
освещение. Това е моралното съвършенство на Исус Христос. То е вменено на
спазващите завета чрез Божието благоволение. В Христовото съвършенство не
липсва нищо.
Второ – има прогресивно освещаване. Това е продукта
от самодисциплината под Божия закон. Всеки човек, спазващ завета, използва Божия закон като стандарт, за да взема решения
в този живот. Човек постоянно подобрява способностите си да прилага Божия
съвършен морален стандарт при вземането на решения. Това е изкуството на
казуистиката – прилагането на основни морални принципи към специфични случаи.
Прогресивното освещаване отличава човека, който се стреми през живота си да
подражава на Христос. Това е, което Павел има предвид, когато говори за горното
призвание от Бог в Христос Исус. Той гони целта. Той не постигна съвършенството
на Христос. Не е и очаквал. Но го използва като стандарт докато бяга към него.
Трето – има крайно освещение. То идва в края на
живота. Това е крайния съд за човека пред Бога. Той определя степента, до която
човек се е доближил до стандартното съвършенство на Исус Христос. Това
означава, че има различни степени на изпълнение. Има победители и загубили в
процеса на освещение. Някои хора произвеждат само дърва, сено и слама. Други
произвеждат злато. Дървото, сеното и сламата няма да оцелеят в огнения тест на
крайния съд. Въпреки това, спазващия завета ще влезе в рая.
„Според дадената ми Божия благодат, като мъдър
майстор-строител аз положих основа, а друг гради на нея. Но всеки нека да
внимава как гради на нея.
Защото никой не
може да положи друга основа освен тази, която е положена, която е Иисус
Христос.
И ако някой гради на тази основа злато, сребро,
скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,
на всекиго делото ще стане явно какво е; защото
Денят ще го изяви, понеже в огън се открива; и огънят ще изпита какво е
делото на всекиго.
Този, на когото делото, което е градил, устои, ще получи
награда.
А този, на когото делото изгори, ще претърпи загуба; но самият той ще се
спаси, само че като през огън.” (1 Кор. 3:10-15). [3]
Когато
Павел говори за гонене на горното призвание от Бог в Исус Христос, той има
предвид самодисциплина под Божия закон. Прогресивното освещение е изработването
на спасението. Спасението е дадено от Бог. То не е спечелено от получателите на
Божието благоволение. Спечелено е от Исус Христос в Неговото земно служение.
Неговото съвършенство е вменено юридически на спазващите завета. Това е изцяло
дело на Божията благодат. Това е съвършено освещаване. Следователно от една
страна човек вече е постигнал съвършенство. От друга страна не го е постигнал.
Има и прогресивно освещаване.
Този пасаж
е единия от двата най-важни, в които Павел говори за процеса на личното
освещаване. В един друг пасаж, вероятно по-известен, той говори за тичане в
доброто състезание.
„Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището,
всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я
получите.
25. А всеки, който се състезава, се
въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние —
нетленен.
26.
Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че
бия въздуха;” (1 Коринтяни 9:24-26).
Доктрината
за прогресивното освещение се отнася за спазващия завета човек. Павел не
споменава, но Второзаконие 28:1-14 ни учи, че това се отнася и за обществото.
Моисей и пророците настояват твърдо, че същия процес на прогресивно освещение
се отнася за заветните институции. Съществува и прогресивно освещаване на
колективни групи. Затова пророците се явяват пред хората на Израел и Юда и им
напомнят, че целия народ ще срещне Божиите санкции. Израелтяните се изправят
пред известните три санкции на война, глад и мор. Към това беше прибавено и
пленичеството. Въпреки това пророците също казаха, че след периода на плен,
народа ще се върне в земята си. Бог щеше да продължи да се отнася с тях като
заветен народ, да гледа на тях в общ смисъл като на Божия народ.
Павел ни
дава личния си пример за спазване на завета – процеса на прогресивното лично
освещение. Това е потвърждение на възможността за личен прогрес в историята. Не само възможност, но и морално
задължение. След като е морално задължение за всеки човек, то е задължително и
за заветните институции, към които пазителите на завета принадлежат. То е
морално задължение на семействата, църквите и правителствата.
Етика и господство - икономически коментар върху посланията, Гари Норт, 2012
Превод: Covenant Keeper, март 2015
[1] Ray R. Sutton, That
You May Prosper: Dominion By Covenant, 2nd ed.
(Tyler, Texas:
Institute for Christian Economics, [1987] 1992), ch. 4. (http://bit.ly/rstymp) Gary North, Unconditional
Surrender: God’s Program for Victory, 5th ed.
(Powder Springs,
Georgia: American Vision, 2010), ch. 4
[2] John
Murray, “Sanctification,” in The Collected Writings
of John Murray, 4 vols. (Edinburgh: Banner of Truth, 1980),
vol. 2.
[3] Gary
North, Judgment and Dominion: An Economic
Commentary on First Corinthians, 2nd ed. (Dallas, Georgia: Point Five
Press, [2001] 2012), ch. 3.
