"Един от най-красивите стихове в Писанието гласи: ”Хвърли
хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш.” ( Екл. 11:1) За някои хора значението му е мистерия, но за много земеделци текста е
съвсем ясен. Хлябът по водата е запас от зърно, който земеделеца сее, за да пожъне. Понякога той
сее последното си зърно плачейки, защото ако не успее, семейството му ще
гладува. Псалмистът казва: „Онези, които
сеят със сълзи, ще жънат с радост. Който излиза с
плач и носи семе за сеене, непременно ще се върне с радост и ще носи снопите
си.” (Пс.
126:5-6)
Значението, изложено от Псалмиста, е ясно. Човек не
може да живее съобразявайки се само с настоящия момент. Езическото твърдение „да
ядем и да пием и да се веселим, че утре ще умрем” е погрешно. То е деструктивно
за човека и за народите. Земеделецът, който във време на глад със сълзи сее запасите
си от зърно, ориз или пшеница, за да пожъне в бъдеще, често гладува преди да
пожъне. Имаме ярки примери в историята за голям глад, плачещи деца и изнурени от чакане фермери – чакане на живот
или смърт. Когато дойде време за сеене, те са изправени пред избора дали да
изядат бъдещето си днес или да жертват сегашното си благоденствие, за да живеят
утре.
Съвременната икономическа политика изглежда така: изяш
бъдещето, използвай естествените ресурси безрасъдно, натрупвай дългове и остави
утрешния свят да се притеснява за последствията. Живей сега и не запазвай нищо
за утре. Като нация доста бързо унищожаваме бъдещето си. Измисляме за
земеделците ограничение след ограничение, увеличаваме данъците, така че в един
момент се оказва, че той плаща наем за земята си чрез данъците, а после го молим да се радва, че му се дава помощ,
наречена субсидия. Добрата земя и добрите земеделци са първият и най-добър
естествен ресурс за един народ. Да вредиш на едно от двете е самоубийствено, това
е унищожение на бъдещето.
Света днес е пълен с плановици, но техните планове
са нагодени да задоволяват хората днес на момента, да задоволят бюрократичното
търсене на власт, да печелят избори и други подобни удоволствия, които водят до
едно: унищожаване на бъдещето.
Подготовката за бъдещето изисква няколко неща, на
първо място истинска библейска вяра. Второ – живота на един народ е в земята
му, в нейтата обработка и земеделците трябва да бъдат свободни и пестеливи. Трето
– хората не могат да оцелеят ако нямат характер да жертват сегашното си
облагодетелстване за сметка на бъдещето. Този, който прави това „непременно ще се върне с радост и ще носи снопите си.”
“A
word in season” vol. 2, ch. 31
R.J.
Rushdoony
