вторник, 24 май 2016 г.

Богатство и алчност


И им каза: Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
И им каза притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
И той размишляваше в себе си, като казваше: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си.
И каза: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели.
А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
Така става с този, който събира имот за себе си, а не е богат спрямо Бога.” (Лука 12:15-21)

Теоцентричният принцип тук е Бог като налагащ санкции: точка четири от библейския завет. [1]

А. Пълен хамбар, празен живот
Евангелието на Лука акцентира върху темата за духовната  опасност от натрупването на голямо богатство. Този пасаж се среща само в това Евангелие. Исус се позовава на десетата заповед, която забранява алчността и трупането на богатство. Преводът на Кинг Джеймс винаги е превеждал гръцката дума като „алчност”, но значението е близко до лакомия. Алчността, това е ненаситното желание да притежаваш повече.[2] Исус предупреждава, че алчността е свързана с трупането на лично благосъстояние за сметка на Бога. Той показва ясно, че теоцентричното естество на алчността представлява кражба от Бога. А това означава да ограбиш собственото си вечно бъдеще. Все едно да похарчиш пенсионния си фонд преди да си се пенсионирал.
Богатият човек от притчата притежаваше голямо благосъстояние. В свят, където глада е широко разпространен, неговата храна беше в изобилие и той нямаше къде да я съхрани. Трябваше да осигури още място. Същият проблем имаше и за останалите си придобивки.
Но построяването на нови хамбари не беше достатъчно.  Той искаше да разруши старите, да бъде в крак с модата. Човека страдаше от комплекс, искаше голямото му богатство да е видимо за всички около него. Той гледаше на проблема от гледна точка на земното си бъдеще. „И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели. (ст. 19). Гръцката дума тук за „душа” е „psuché, по-често превеждана като „живот”.  „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси. (Лука 9:24).  Богатия човек определяше живота си от гледна точка на това, което притежаваше. Той вярваше, че за него започва нов етап, ера на охолство. Беше време да се пенсионира, време да яде, пие и да се весели.
Няма нищо лошо в това да ядеш, да пиеш и да се веселиш, но ако това е всичко, на което човек се наслаждава, то душата му е в опасност. Изследвайки множеството начини на живот, които стоят пред човек, Еклисияст пише: Затова аз похвалих веселието, защото няма нищо по-добро за човека под слънцето от това да яде и да пие, и да се весели. И това ще му остане от труда му в дните на живота му, които Бог му дава под слънцето. (Екл. 8:15)[3].  Но накрая той заключава, че има и по – добър път: да се подчиняваш на Бога. Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека — защото Бог ще доведе всяко дело на съда над всичко скрито, било то добро или зло. (Екл. 12:13-14).[4]
Притчата на Исус има аналогия с пасажа от Еклесиаст. Той припомни на слушателите си, че човек може да умре по всяко време. Часът му може да дойде неочаквано. Радвай се на това, което имаш, защото може да го загубиш по всяко време. Това съветва и Еклесиаст. Работи здраво, казва проповедникът, понеже без предупреждение могат да те застигнат непредвидими събития от живота.
Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече е благоволил в делата ти.
Нека дрехите ти бъдат винаги бели и нека не липсва масло на главата ти.
Наслаждавай се на живота с жената, която обичаш, през всичките дни на суетния си живот, който Той ти е дал под слънцето, във всичките дни на своята суета, защото това е делът ти в живота и в труда ти, в който се трудиш под слънцето.
Всичко, което ръката ти намери да прави, направи със силата си, понеже няма нито работа, нито размисъл, нито знание, нито мъдрост в Шеол, където отиваш.
Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на бързите, нито боят — на силните, нито хлябът — на мъдрите, нито богатствата — на проницателните, нито благоволението — на изкусните, защото времето и случаят постигат всички тях.
 Защото и човек не знае времето си; както рибите, уловени в зла мрежа и както птиците, уловени в примка, като тях и човешките синове се улавят в зло време, когато то ги сполети внезапно. ( Екл. 9:7-12). [5]
Исус показа, че богаташа не беше включил злия ден в плановете си. Той не приемаше сериозно смъртта. Гледайки към бъдещето той виждаше години на блажен живот. Ще има време да се наслаждава на плодовете на своя труд. Вече нямаше да е нужно да работи толкова задраво, а може би изобщо. Времето за пенсиониране беше дошло.
Този човек нямаше по-восоки цели освен личното си задоволство, той беше сляп за вечността. Може да бъде привикан пред Бог още тази нощ, за да даде отчет за настойниеството си. И макар хамбарите му да са били пълни, животът му е бил празен. Това, което ще има значение не е размера на хамбарите му, а животът му. Понеже, какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?(Мат. 16:26)[6].

В. Наследство
А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?(ст. 20). Въпросът за трупането на богатство е свързан с наследството. Човек оставя след себе си земно богатство на своите налседници. След първоначалното разпределение, той няма контрол над това кой какво наследява.
На небето човек наследява богатство според това какво е направил за Бог и Неговото царство в историята. Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай. (Лука 18:22)[7]. Лишавайки се от част от земното си богатство, човек прехвърля тази част във вечността (Мат. 6:19-21)[8]. Това е, което означава да си богат спрямо Бога. Тези, които получават милостиня, получават от името на Бог. Те са Негови представители и агенти по събирането.
Наследството е въпрос, който един богат човек трябва винаги да има предвид. Добрият оставя наследство на синове на синове, а богатството на грешния се запазва за праведния. (Пр. 13:22)[9]. Следователно, за да осигури бъдещото земно наследство  на своите деца, човек трябва да е праведен. Богатството му трябва да влезе в ползотворна употреба за царството. Библията учи, че царството има два аспекта – исторически (т.е. земен, б.пр.) и вечен. Пазителят на завета трупа запаси  и в двете сфери. Той оставя наследство в историята, но също трупа наследство и за себе си за вечността. Разграничаващия фактор при вечното наследство е етичен: благотворителност.
В притчата, богаташа трупаше за себе си. По точно, трупаше за наследниците си, които скоро щяха да получат богатството му. Той нямаше да живее, за да се радва на плодовете от труда си. Животът му свършва до пълните хамбари. А в отчета му за вечността пише: „недостатъчно запаси”.

С. Охолството е ненужно за мисионерството
Каза още на учениците Си: Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си – какво ще ядете; нито за тялото си – какво ще облечете. (ст. 22).  В гръция текст думата „затова” липсва. Въпреки това, тя се подразбира: И им каза: Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. (ст. 15).  Грижата за нечия душа изисква особено внимание при разпределянето на ресурсите. Алчният трупа богатство в историята за сметка на Бога.
Исус подготвяше учениците си за мисионерска дейност. [10] Те не трябваше да се притесняват за това какво ще ядат или ще носят. Той им даде подробно наставление за това какво трябва да е правилното мислене на човек, изпратен на мисионерско пътуване.
Защото животът е повече от храната, и тялото – от облеклото.
Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито склад, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-ценни сте вие от птиците!
И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си?
И така, ако и най-малкото нещо не можете да направите, защо се безпокоите за другото?
Разгледайте кремовете как растат: не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях.
И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци!
И така, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не бъдете неспокойни;
защото всичко това търсят народите на света; а вашият Отец знае, че се нуждаете от това.
Но търсете (Божието) царство и (всичко) това ще ви се прибави.
Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.
Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, непреходно съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец изяжда.
Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. (Лука 12:23-34)
Исус отново прави сравнение между стойността на праведен човек и стойността на птица – в случая, врана вместо врабче (Лука 12:7)[11]. Враните не събират в хамбар храната си, но Бог ги храни. Така ще храни и своите ученици. Те трябваше да Му вярват толкова безрезервно, че да забравят грижите за храна и облекло.  Трябваше да живеят като израилтяните в пустинята – без да се притесняват от липсата на храна и облекло. Моисей каза на поколението, което наследи Ханаан: И Той те смири и те остави да гладуваш, и те храни с манна, която нито ти познаваше, нито бащите ти познаваха, за да ти покаже, че човек не живее само с хляб, а човек живее с всяко слово, което излиза от устата на ГОСПОДА.
 Облеклото ти не овехтя на теб и кракът ти не отече през тези четиридесет години. (Втзк. 8:3-4). Бог се грижи за своите хора.
Учениците не трябваше да се „безпокоят” за подобни неща. Гръцката дума понякога се превежда като „грижа” или „грижлив”, което означава пълен с грижа. Но Господ в отговор й каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща (Лука 10:41). Павел пише: Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение; (Фил. 4:6). Не се безпокойте ще рече не се тревожете.[12] Учениците не трябваше да се тревожат за храната и облеклото си. Бог ще им ги осигури.
Но дали подобно отношение към капитала е универсално правило за пазещите завета? Означава ли това, че не трябва да сме пестеливи и да  събираме резерви за несигурното бъдеще? Библията казва нещо друго. Иди при мравката, ленивецо, виж пътищата й и стани мъдър. Тя, без да има началник, надзирател или управител, приготвя хляба си през лятото, събира храната си в жетва. (Пр. 6:6-8)[13]. Как тогава да съгласуваме това противоречие? -  Заповедта на Исус беше насочена към малка група от мисионери и целеше да ги подготви за време на гонения. А Савел одобряваше убиването му. И в онзи ден се надигна голямо гонение срещу църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските области. (Деяния 8:1).  До колкото християните са в риск от подобни гонения,  тe трябва да са готови да се откажат от притесненията си за храна и облекло.  Бог дава на своите хора необходимия капитал, за да изпълнят те завета за господство, точно както дава храна и на враните. Храната и облеклото са част от капитала.
Основното послание в този пасаж е да се доверим на Бог. И така, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не бъдете неспокойни; (ст. 29). Работата е по-важна от провизиите. Задачата е по-важна от средствата. Посветете време и молитви, за да разберете задачата. Средствата за изпълнение са на второ място. Защо ли? Първо, защото те могат да бъдат изгубени внезапно, но въпреки това работата продължава. Второ, защото Бог може да ги замени въпреки нашите планове. Исус казваше на учениците : Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството. (Лука 12:32). Те все още не бяха голямо общество, да не говорим за народ. Те бяха един необучен екип, който се водеше от правила, различни от правилата, по които се управлява една цивилизация. Тяхната мисия изискваше изключителна мобилност от тяхна страна.
Душата на богатия човек беше доста мобилна, за разлика от хамбарите му. Той не забелязваше прекалената мобилност на душата си. Учениците бяха предупредени да не мислят като него. Те трябваше да не мислят за недвижим капитал, а да бъдат готови за поход.
Подобна географска подвижност не е нещо присъщо за цивилизациите. Те са основани на недвижим капитал. Този капитал трябва да си има собственик. Това, което остава променливо е правото на собственост. То е високо мобилно. Капиталните пазари осигуряват тази мобилност и тя се нарича ликвидност. Човек може да купи или продаде правото на собственост върху ликвиден актив бързо и не скъпо, без да има високи разходи за реклама или време. Парите са най-ликвидния капитал.
Царството беше на лице, то беше дошло, както Исус каза на учениците си. „Но ако Аз с Божия пръст изгонвам демоните, то Божието царство е дошло до вас. (Лука 11:20)[14].  Това ни насочва към момента на получаването на закона: И като свърши да говори с Моисей на Синайската планина, ГОСПОД му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст. (Изх. 31:18). Бог ще им даде царството. Това изискваше от тяхна страна да са мобилни, необременени с някакво имущество.

D. Сърце и богатство
Какво да кажем тогава за този принцип: Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. (ст. 34) Ограничава ли този стих мисионерите? В крайна сметка, като пилигримите, всеки християнин е мисионер.
Където е съкровището ти, там е и сърцето ти. Съкровището на богатия човек беше храната и хамбарите му. Това е духовния му проблем. Неговата алчност спрямо Бога му попречи да трупа богатство в Божията небесна съкровищница, в един неизменен резерв. Сърцето му ще бъде погребано, а душата му не. Тялото му скоро ще бъде погребано, но не и душата му.
Исус показа, че библейския принцип за право на собственост е противен на алчността, както е показано в притчата за богатия човек и неговите хамбари. Щедростта към бедните е отличителния белег на праведното християнско стопанисване. В проявяването на щедрост има личен интерес – дарителя трупа богатство на небето.
Да си гледаш собствения интерес е нещо законно. Павел казва на  слушателите си: С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането. (Деяния 20:35)[15]. Кой е източникът на нашето благословение? Вярваме ли на Бог, че ще се грижи за нас? Сърцата ни верни ли са? Кое благословение предпочитаме – на земята или във вечността? Това, което различава пазителите на завета от нарушителите му относно преследването на личния интерес, е източникът на тяхното благословение. Внимавайте, Моисей предупреди - И да не би да кажеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. (Втзк. 8:17)[16].
Исус предупреждаваше за преследването на земно богатство. То може много лесно да се превърне в идол, в погрешен източник на нашия комфорт и сигурност. Богът, на който се осланя всеки човек, е неговия източник на сигурност. Тъй като небесното богатство е недостижимо в историята, няма как да се превърне в идолопоклонство. Царството на всеки идол е в историята (т.е. на земята, времето на земята, б.пр.). В рая и в ада идоли няма.
Нашите сърца лесно се подмамват ( Ер. 17:9). Отклоняваме се от пътеката на служението към земните богатства или към надеждата за такива. За да повтаря толкова често това, значи Исус го е смятал за много голямо изкушение. Богатството може да дойде при човек в следствие на честен труд, усилена работа, креативност или от наследство. Но с него трябва да се внимава като с огъня, защото когато се изпусне от контрол, унищожава.

Заключение
Богатият човек беше заможен за себе си и беден спрямо Бога. Той трупаше капитал за наследниците си на земята и нищо за себе си във вечността. Гледаше на историята с отправна точка – своето пенсиониране, но вечността измести този център. Той имаше краткосрочни цели. Той беше глупак.
Исус каза на учениците си, че не трябва да преследват богатства. На тях не им трябваше нищо. Бог щеше да им осигури малкото, от което имаха нужда. Исус даваше наставления на първите мисионери от църквата. Тяхната задача беше да разпространяват  Евангелието сред един враждебен народ. Като новатори, техния фокус трябваше да са небесните награди.
Едно общество бива докарано под Божия институционален завет чрез лично служение (Мат. 28:18-20)[17] и  тези, които строят такова общество, имат много по-голям спектър от задачи освен мисионерството. Те трябва да построят цивилизация. Това изисква капитал и разделение на труда. Капитала е богатство. Обществата се нуждаят от места, където да съхраняват зърното от своята жътва през годините. Някой трябва да притежава тези складове. Друг трябва да е отговорен за администрирането на зърното. Задачите в царството са много повече от мисионерска дейност. Същото е и с капитала.
Изкушението за земно богатство все още съществува. Материалното благосъстояние заслепява повечето хора. Колкото повече имат, толкова по-малко споделят с Бог. Зависимостта им към земното богатство расте. Мамонът, също както и Бог, е ревнив. [18]  Той не иска Бог да участва в икономическото благословение на човека. Той заслепява очите на хората за вечността. Фокусира вниманието им към земното бъдеще. Това е идолопоклонство.

Богатство и господство: Икономически коментар върху Лука, гл. 25, Г. Норт, 2012




[1] Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant, 2nd ed. (Тейлър, Тексас: Институт за Християнска Икономика, 1987/ 1992, гл. 4. (http://bit.ly/rstymp) Gary North, Unconditional Surrender: God’s Program for Victory, 5th ed. (Powder Springs, Georgia: American Vision, 2010), ch. 4.
[2] William Hendriksen, New Testament Commentary: An Exposition of the Gospel According to Luke (Grand Rapids, Michigan: Baker Book House, 1978), p. 662.
[3] Gary North, Autonomy and Stagnation: An Economic Commentary on Ecclesiastes (Dallas, Georgia: Point Five Press, 2012), ch. 31.
[4] Ibid., ch. 45.
[5] Ibid., ch. 34.
[6] Gary North, Priorities and Dominion: An Economic Commentary on Matthew, 2nd ed. (Dallas, Georgia: Point Five Press, [2000] 2012), ch. 35. See chapter 19, above.
[7] Глава 43
[8] Ibid., ch. 13.
[9] Gary North, Wisdom and Dominion: An Economic Commentary on Proverbs (Dallas, Georgia: Point Five Press, [2007] 2013), ch. 41.
[10] Глава 26
[11] Глава 24
[12] Hendriksen, Luke, p. 667.
[13] Gary North, Wisdom and Dominion: An Economic Commentary on Proverbs (Dallas, Georgia: Point Five Press, [2007] 2012), ch. 6.
[14] В Евангелието на Матей четем:” Но ако Аз изгонвам демоните чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло до вас.”  (Мат. 12:28)
[15] Gary North, Sacrifice and Dominion: An Economic Commentary on Acts, 2nd ed. (Dallas, Georgia: Point Five Press, [2000] 2012), ch. 9.
[16] Gary North, Inheritance and Dominion: An Economic Commentary on Deuteronomy, 2nd ed. (Dallas, Georgia: Point Five Press, [1999] 2012), ch. 21.
[17] Kenneth L. Gentry, The Greatness of the Great Commission: The Christian Enterprise in a Fallen World (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1990). (http://bit.ly/GentryGGC)
[18] Глава 39