Сътворение, Провидение и Есхатология

от Р. Дж.Ръшдуни

23 Март 2015

Когато Давид се изправяше пред врагове или пред несигурно бъдеще, или трябваше да вземе трудни морални решения, той се молеше искрено:

1. Към Теб, ГОСПОДИ, възвисявам душата си.

2. Боже мой, на Теб се уповавам – да не се посрамя, да не тържествуват враговете ми над мен!

3. Наистина, всички, които чакат Теб, няма да се посрамят; ще се посрамят онези, които без причина постъпват предателски.

4. Изяви ми пътищата Си, ГОСПОДИ, научи ме на пътеките Си.

5. Води ме в истината Си и учи ме, защото Ти си Бог на спасението ми; Теб чакам цял ден. (Пс. 25:1-5)

Човекът, който не просто е създаден от Бога, но е създаден по Неговия образ, живее с една неизбежна цел, която е част от неговото естество. Той е създаден, за да служи и да слави Бога и да бъде работещ гражданин в Божието царство.

Като творение, на него му е дадено определено естество. Грехопадението не може да промени тази същност на човека. Падението е морално, а не метафизично – това е факт. Падналият човек не може да избегне естеството на своята същност. Той е Божие творение, създадено по Божия образ. Неговият морален бунт срещу Бога не променя естеството му, а просто изопачава целите му. Казано теологично – падналият човек заменя Божията есхатология със своя собствена, себецентрична есхатология.

Защо да се борим, ако ще загубим?

...

Когато се замислим за шансовете, които ранната църква е имала тук на земята, можем само да се възхитим на това, което е постигнала. Против нея са били евреи, римски власти и различни източни култове, които са се разпространявали като пожар в Римската империята. Църквата е привличала последователи предимно от по-малко престижни и по-слабо образовани групи в обществото. Повечето от ранните лидери вероятно са били неграмотни. Как тогава са се надявали да постигнат успех?

Разбира се, имали са Бог на своя страна. Но Бог не поставя своите хора в исторически вакуум. Той им създаваше уникални условия за работа.