...
Когато се
замислим за шансовете, които ранната църква е имала тук на земята, можем само
да се възхитим на това, което е постигнала. Против нея са били евреи, римски власти и различни източни
култове, които са се разпространявали като пожар в Римската империята. Църквата
е привличала последователи предимно от по-малко престижни и по-слабо образовани
групи в обществото. Повечето от ранните лидери вероятно са били неграмотни. Как
тогава са се надявали да постигнат успех?
Разбира се,
имали са Бог на своя страна. Но Бог не поставя своите хора в исторически вакуум.
Той им създаваше уникални условия за работа.
Първо,
римската империя е имала отлични комуникационна и транспортна системи. Римските
пътища са били инженерно чудо. Армията ги е предпазвала от бандити, а флота от
пирати. Търговията е процъфтявала.
...
Второ –
вярата на хората в гръцката и римската религии е отслабвала. Различни източни
култове са придобивали популярност в Рим. Мгьосничеството, астрологията и предсказването
на бъдещето са процъфтявали, а Римските власти не са можели да се справят с
тях. Религиозната анархия се е превърнала в начин на живот.
Трето - хората
са губили доверие в управляващите. Александър Велики разрушава Гръцката
демокрация преди да умре през 322 пр. Хр. Императорите след него са били
обявявани за богове. Август Цезар е приемал обожествяване от различни провинции
няколко десетилетия преди да бъде роден Христос. След неговата смърт,
божествеността му е обявена официално.
Какво трябва
да направи един избран от римския народ човек, за да има божествена сила? Да ограничи
властта на Римския сенат, както и Август прави. Скоро след това започват
кръвопролития.
...
Четвърто –
икономиката е започнала да се разпада. Императорите са изобразявали божествеността си и предстоящото спасение
на света върху монетите. Започнали са да намаляват стойността им, като заменяли среброто с по-евтината
мед. Цените са се покачили. Инфлацията е започнала да руши вярата на хората в
икономиката.
Пето –
държавните помощни програми са започнали да изпразват римската хазна. Безплатният хляб и забавленията правят задължително по-високото данъчно облагане. Хората са
живяли на държавни подаяния толкова дълго време, че това им право се превръща в
наследствено.
Шесто –
сексуалния разврат се е превърнал в нещо обичайно. Високите идеали на римското
семейство са се превърнали в спомен. Висшата класа вече не служела за пример на
другите граждани. Порнографията е била широко разпространена. И днес някои от
стените на Помпей са изрисувани с порнографски сцени, така както е било през 79
г. пр. Хр., когато вулканът изригва. Някои от скулпторите в Помпей са толкова
гнусни, че не са позволени за изложения дори и пред модерния, „либерален“
турист.
Седмо –
Популацията на висшата класа е изпаднала в застой. Те са правили аборти или са
убивали новородените. Оставяли са ги по улицата, за да умират.
Накратко –
цялата култура се е разпадала. А когато хората изгубят вяра в институциите, те
са готови да бъдат завладяни от тези, които имат животворяща вяра.
Шансът на Църквата
Ранната
църква се възползва от тази уникалната възможност, която е имала. Християните
са създавали, както Павел нарежда, църковни съдилища, които да се занимават със
споровете помежду им (1 Кор. 6). Така всеки е получавал справедливост.
Създавали са
стабилни семейства. Спасявали са бебетата, които са били оставяни да умрат.
Римските власти са били възмутени.
Такива неща са били незаконни. Християните са били нарушители на закона. Но са
продължавали да спасяват бездомните деца.
Те са се
грижили за своите си. Използвали са десятъците, за да помагат на бедните и
болните сред тях. Не са ползвали постоянни социални помощи.
Работили са
здраво. Превърнали са се в най-продуктивните граждани на Империята. И въпреки
това са били преследвани. Те са отказвали да се поклонят пред „гения“
(божествеността) на императора. Това се е считало за измяна към римската власт.
Нерон е използвал християни, покрити с катран, като факли на своите партита.
...
През 284 г.
на трона сяда Диоклециан. Инфлацията е огромна. Той налага контрол върху цените
и заплатите. Появява се дефицит. Тези, които са нарушавали наложените правила
са били наказвани със смърт. Икономиката е започнала да се срива. Започнали са
гонения срещу църквата. През 305 г. Диоклециан се предава и абдикира – първият
император, които прави подобно нещо.
През 312 на трона сяда Константин. Той обявил християнството за законна религия. Той е първият
християнски император на Рим. Гоненията престанали. Християните са били
допуснати до гражданското управление. Константин е приел очевидното – че в Рим
няма друга по-стабилна, продуктивна и честна сила от Християнската църква.
Империята не е можела без тези хора. След почти 300 години Христос покори Цезар. Римската власт се разпадна пред Божието
царство. Бог, чрез верността на Своите хора, подчини враговете Си.
Християнски самоконтрол
Църквата е
преживяла много страдания. Била е хулена, подигравана, бита. Но през годините
се е научила как да се справя с бедите. Научила се е как да се справя с
реалността. Не е можела да разчита на Римската държава за справедливост или
защита. Християните е трябвало да разчитат на Бога, на себе си и на църковните
съдилища. Те са се превърнали във втора държава в империята. И когато момента е
назрял, са били готови да поведат.
Какво да
кажем за днес? Готови ли са християните да бъдат лидери на високи позиции? Къде
са християните? Те са почти невидими.
И защо е
така? Защо хората, които вярват в Бога на Авраам, Моисей, Давид, Илия и Христос
са почти невидими в днешния свят? Живеем в общества, основани от християни - от
Константин до бащите основатели на Америка, повечето от които са били членове
на църкви, основани на Библията. А днес нашия глас почти не се чува.
Има ли
сфера, в която християните да господстват? Университетите? Те са контролирани от хора, които смятат, че в
класните стаи няма място за Бог, освен ако не е споменат в някоя подигравка.
В
гражданското управление? Къде са законите, основани на Библията? Къде са кандидатите,
които участват в предизборна кампания като вярващи в Библията и следващи
нейните истини?
Ами
забавленията? Разврат и глупости. Християните нямат никакво влияние в тази
сфера.
Медиите? В
големите медии нямаме никакво влияние – няма вестник или списание на национално
ниво, които да показват Христос като Цар.
Ами
съдилищата – узаконяват абортите, обявяват човек, застрелял президент, за
невинен, защото бил луд. Това, което е лудост, са подобни закони.
Да си
признаем – почти няма сфера, в която християните да се отличават като лидери. В
превеждането на Библията и създаването на чуждестранни сиропиталища сме
най-добрите. Но не и в сферата на властта и влиянието.
…
Защо християните
носят посланието за спасение на хората?
За да покажат, че има наказание за греха и Божия милост за спасение чрез
вяра в Христос. Както Павел пише до римляните, без знание за греха, няма знание
и за новия живот в Христос (Рим 7:9-12).
Какво трябва
да казваме на властимащите, които съгрешават? Пророците в Израел казваха на
царете право в лицето греховете, които бяха извършили и какво ще им се случи
ако не се покаят. Те бяха изключително конкретни спрямо управляващите.
Когато управляващите съгрешават, те са виновни пред
Божия закон. Те се противят на Бога, като престъпват Неговите стандарти.
Aко няма Божии стандарти за всяка сфера от живота, значи съществуват области от
живота ни, които не могат да бъдат доведени до покаяние. Ако твърдим това,
следва, че в определени области от живота, грешния човек може да продължава да
си прави каквото си иска, все едно Бог му е дал зона,свободна от Неговия закон.
Във
вселената не съществува неутрална или свободна от Божиите стандарти зона. На това
трябва да бъдат учени грешниците, за да бъдат спасени от греховете си.
...
Бог каза на
Адам и Ева: „Плодете се и се множете,
напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби,
над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“ (Бит.
1:28).
Бог каза на
Ной и синовете му: „Бъдете плодовити,
умножавайте се и напълнете земята!“ (Бит. 9:1).
Бог каза на
Авраам: „И ще поставя завета Си между Мен
и теб и ще те умножа твърде много.“ (Бит. 17:2).
Бог каза на Моисей и израелтяните:
„ГОСПОД ще ти даде изобилни блага в плода
на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на земята ти, в земята, за
която ГОСПОД се закле на бащите ти да ти я даде.
ГОСПОД
ще отвори за теб доброто Си съкровище, небето, за да дава дъжда на земята ти на
времето му и да благославя всички дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много
народи, но няма да вземаш назаем.
И ГОСПОД ще те направи глава, а не опашка, и
ти ще отиваш само нагоре, а не надолу, ако слушаш заповедите на ГОСПОДА, своя
Бог, които днес ти заповядвам да пазиш и вършиш“ (Втзк. 28:11-13).
Бог каза чрез възкръсналия
Христос: „Даде Ми се всяка власт на
небето и на земята. И така, идете, правете ученици всичките народи и ги
кръщавайте в Името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко,
което съм ви заповядал.“ (Мат. 28:18-20).
Бог каза чрез апостол Павел: „Тогава ще бъде краят, когато Той предаде
царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,
защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.“ (1
Кор. 15:24-25).
Бог каза... но съвременния
християнин предпочита да не слуша. Не иска да чува за отговорността да напредва
в изучаването на Божието слово, да прилага Божиите стандарти във всяка област
от живота и да довежда целия свят под Христово управление. Вместо да призовава
хората към управление на света под Христос, той предпочита да намали отговорността
си, като призовава хората да не се занимават със света.
...
Християните трябва да
реконструират всяка област от живота – образованието, медицината, селското
стопанство, икономиката, професионалните направления, политиката, правосъдието,
семейните взаимоотношения, църковния живот, изкуствата, науката... всичко.
Бог ясно ни е казал какво да
правим, за да изпълним поръчението за господство, както в индивидуален план,
така и като народ. От Адам до днес - няма отърване от тази задача. Може да има
индивидуален провал, но не и бягство. Бог ни държи отговорни и като личности и
като общество. Той ни е дал заповед и ни е обещал победа във времето и на
земята. А победата може да бъде постигната само чрез Божията праведност,
Неговата жертва на Голгота и чрез Неговите стандарти, приложени във всяка сфера
от живота.
Сатана не може да победи. Защо ли?
Защото той отрича Божия суверенитет и не се подчинява на закона Му. Моисей каза
ясно, че благословенията идват само чрез покорство. Сатана няма да спечели,
защото е изоставил Божието средство за господство – библейския закон.
...
Когато християните започнат най-накрая да
изпълняват дадените им заповеди – т.е. да правят всичко според Божия закон,
тогава войските на Сатана ще бъдат изринати от бойното поле.
Откъс от глава 5 на книгата BACKWARD, CHRISTIAN SOLDIERS?, Г. Норт, 1984 г.
